Wis 17

1 ^a В елики и непостижими са Твоите съдби, затова непоучени души паднаха в заблуда.

2 ^b Защото беззаконните, затворници на тъмата и пленници на дългата нощ, които бяха намислили да притесняват светия народ, като се затвориха в къщите, криеха се от вечния Промисъл.

3 Мислейки да се укрият в тайни грехове, те, под тъмния покрив на забравата, се разпиляха, силно плашени и смущавани от призраци,

4 защото и най-скритото място, което ги затваряше, не ги избавяше от страха, но страшни звукове около им ги докарваха в смущение, явяваха се и свирепи чудовища с грозни лица.

5 ^c И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ.

6 Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото – от призрака, си представяха видимото още по-грозно.

7 ^d Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех,

8 защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост.

9 И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга,

10 ^e защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси.

11 ^f Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът.

12 Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката.

13 ^g И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън,

14 ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх.

15 И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница.

16 Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба,

17 ^h защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък,

18 скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, – всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше.

19 Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите;

20 ⁱ а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.